В края на 2019 г. Европейският съюз стартира Зелената сделка с цел да поведе света към устойчиво бъдеще. След това дойде пандемията, рязко покачващата се инфлация, нарушените вериги за доставки и нахлуването на Русия в Украйна.

Всичко това повиши разходите за енергия, протекционизма и конкуренцията в дневния ред на ЕС, което прави амбициозната екологична промяна по-трудна от политическа и икономическа гледна точка, пише Fortune.

Макар че сега би трябвало да е времето за напредък, тъй като плановете преминават от политически документи в Брюксел към реалност в европейските домове, динамичността на времето означава, че европейските лидери трябва да преосмислят някои неща. Поне в името на съхранението на европейската промишленост и избягването на отпора от избирателите, коментира изданието.

Потребителите, които все още са белязани от кризата с разходите за живот, са предпазливи към всичко, което може да засегне джобовете им, а предприятията се противопоставят на прекомерното регулиране.

Наред с това крайно десните партии, скептични по отношение на битката с климатичните промени, набират популярност сред обществеността преди европейските избори през юни. На този фон някои мерки бяха смекчени след протести на земеделските производители, които се противопоставиха на зелените инициативи.

Популизъм в действие или как фермерите прекроиха зелените политики на ЕС

Обръщането на курса не е опция, но е все по-ясно, че Европа не може да си позволи още грешки. Ако това се случи, компаниите и потребителите ще платят огромна сметка от няколко трилиона евро за прехода към зелена икономика и ще дадат предимство на Китай и САЩ.

На фона на тези опасения дипломатите от ЕС твърдят, че индустриалната конкурентоспособност ще се изстреля на първо място в списъка с приоритети, след като новата Европейска комисия встъпи в длъжност след изборите.

Рискът ЕС да изгуби инвестиции в чисти технологии в момент, когато те са най-необходими, се засилва от Закона на САЩ за намаляване на инфлацията, който включва около 500 млрд. долара посветени на зелени разходи и данъчни облекчения за следващите десет години.

Макар да има дебати за това кой континент предлага по-ефективен път, повечето са съгласни, че рамката на ЕС е по-сложна и разчита на регулаторна тояга, а не на стимули.

Може ли крайната десница да превземе Европа?

Инвеститорите се нуждаят от "бизнес обосновка, а не от предписани разпоредби", казва пред Fortune Мартин Брудермюлер, главен изпълнителен директор на BASF SE и президент на Европейската асоциация на химическата промишленост Cefic. "Регулациите в Европа са сложни, продължителни и не предоставят стимулите, които биха насърчили инвестиции".

Големи амбиции

Когато председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен представи плановете си за превръщане на континента в климатично неутрален до 2050 г., тя ги определи като "обединяващ момент" за Европа.

Идеята беше, че колкото по-бързо ЕС намали емисиите и въведе нисковъглеродни технологии, същевременно създавайки нови работни места, толкова по-силна позиция ще има в новата глобална икономика.

Промените, необходими за постигането на амбициозните цели, бяха точка на кипене през следващите години в често разгорещени преговори с държавите членки и Европейския парламент. Десетки мерки бяха приети със закон - от фактическа забрана за използване на двигатели с вътрешно горене в новите автомобили до 2035 г. до по-строги ограничения за замърсяване от компаниите и нов пазар на въглеродни емисии за горивата.

Последиците от пандемията обаче нарушиха световните вериги за доставки и подчертаха зависимостта на Европа от вноса на важни суровини. След това нахлуването на Русия в Украйна повиши енергийните разходи, което удари икономиката, опитваща се отчаяно да се възстанови.

"Ако не постигнем резултати у дома, ако изпратим послание, че Зелената сделка е предизвикала социални сътресения, това ще се превърне в пример за други държави да не я следват", казва Симоне Талиапиетра, старши изследовател в мозъчния тръст Bruegel.

Петролните гиганти се отказват от „прибързания“ енергиен преход

Миналия месец фон дер Лайен се присъедини към стартирането на Европейската индустриална сделка - инициатива, подкрепена от почти 1000 предприятия, профсъюзи и асоциации, която настоява за по-евтина енергия, по-малко бюрокрация и повече финансиране за чисти технологии.

"Трябва да обясним по-добре и по-просто ползите от прехода", казва Петрос Варелидис, съветник в гръцкото министерство на околната среда. "Широкото обществено одобрение е предпоставка за успешен преход."

По собствена оценка Европа вече изостава в изпълнението на задължителната си цел за 2030 г. за намаляване на емисиите с 55% в сравнение с нивата от 1990 г. Но тя е решена да продължи напред и предложи идеята за друга междинна цел - 90% до 2040 г.

Прилагането на повечето от мерките за 2030 г. все още не е започнало. Последните действия на фермерите показват колко трудно ще бъде за Комисията не само да продължи с новите разпоредби, но дори и да се придържа към договореното.

Това трябва да бъде "справедлив преход, с конкурентоспособност за различните индустрии в нашите държави членки", каза комисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра пред министрите на околната среда на ЕС миналия месец. "Едното не трябва да бъде за сметка на другото."

Марк Ленард, ECFR: Европа трябва да се подготви за президентството на Тръмп

За да избегне яростта на избирателите, ЕС задели милиарди за финансиране на защитата на най-уязвимите и за насърчаване на компаниите да инвестират в нисковъглеродни технологии.

Все пак ще са необходими огромни частни разходи и политиците се борят да разработят нови механизми за привличане на средства. Блокът изчислява, че постигането на целта за 2040 г. ще изисква около 1,5 трилиона евро всяка година от 2031 г. нататък.

Зелени мечти, червени знамена: Огромните предизвикателства пред Иновационния фонд на ЕС

В документ от март ЕС заяви, че Европа ще бъде с 3 градуса по Целзий по-гореща, дори ако светът успее да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса над прединдустриалните нива, което ще доведе до щети за икономиката в размер на трилиони евро.

"Това, което договорихме досега, е амбициозно", казва Йос Делбеке, професор в Европейския университетски институт във Флоренция и бивш висш служител по въпросите на климата в Комисията. "Не бива да се отстъпва, но в същото време новите регулации не бива и да затрудняват прехода."