Дори в най-добрите времена винаги е имало конфликт между приоритетите на корпоративното ръководство и тези на служителите.

Но през последните няколко години бездната става все по-голяма. Когато пандемията принуди компаниите да възприемат дистанционния модел като необходимост, служителите се възползваха от възможността да работят в по-удобен за тях начин.

И когато пандемията приключи, безброй компании сякаш забравиха последните три години и обърнаха политиката си в борба и заплахи към служителите, за да ги върнат в офиса.

Това е само един от сблъсъците. Имаше интензивни усилия за организиране на стачки, нови искания по повод заплащането на ръководителите и много грешни стъпки за справянето с уволненията и съкращенията.

Изводът е, че служителите и ръководството просто не се разбират, обобщава Fast Company в разговор с редакторите Джулия Хербст и Ей Джей Хес.

Колко зле са нещата в действителност

Може да изглежда доста мрачно, когато почти всеки ден се появяват заглавия за уволнения на високопоставени служители в компании като Google, Microsoft, Amazon, Citibank, UPS, The Los Angeles Times и др.

"Това са компании, които засягат широк спектър от икономически дейности", казва Хес. "От друга страна обаче, въпреки всички макроикономически сътресения, има и много, много силни макроикономически данни за труда", допълва той.

Равнището на безработица е 3,9%, а работодателите са добавили над 275 000 нови работни места през февруари, което е над очакванията на анализаторите. "Така че има объркваща картина и мисля, че това е причината, поради която, от една страна, пазарът може да се развива добре, но хората имат усещането, че не е така", казва Хес.

И така, защо има такова разминаване?

Отчасти защото много от съкращенията идват от известни компании с високи печалби.

"Това се дължи на факта, че процентът на отпадане на служителите, с който компаниите наемат и след това уволняват, става все по-бърз и това е добре документирано в последните няколко десетилетия", обяснява Хес. "Това, което мисля, че се случва, е, че сме свидетели на безумни съкращения, но забавното е, че те наемат хора циклично, поради което нивото на безработица остава относително равномерно."

Какво се случи с епохата на овластения служител?

По време на Голямото напускане през 2021 г. и 2022 г. компаниите отчаяно се опитваха да задържат служителите и се мъчеха да им дадат това, което искат, но в началото на 2023 г. настроението се промени.

"Компаниите се чувстваха така, сякаш имат възможност да притискат работниците да се върнат в офиса повече, отколкото може би искат", казва Хербст. "Така че, въпреки че броят на заетите все още е висок, не е задължително да се чувства, че средният служител има съвсем същото ниво на овластяване или усещане, че може да получи това, което иска."

Това може да накара служителите да се чувстват така, сякаш не могат да напуснат работа, освен ако не са си осигурили друга, което е в контраст с усещането, което много от тях имаха само преди две години.

Друга причина за промяната в поведението на ръководителите е въвеждането или възможността за въвеждане на изкуствен интелект.

Както посочва Хес, икономиката се развива достатъчно, за да има свободни работни места, но те може би вече не са онези, които хората очакват.

"В една идеална система хората получават значително заплащане за работа, която не е много забавна. Но мисля, че след като излязоха от пандемията, те преоцениха ценностите си и искат работа, която не само да им бъде добре платена, но и да удовлетворява някакъв вид лична страст или творчество.", обяснява Хес.

Разликата в заплащането на главните изпълнителни директори

Заплащането винаги е важна част от усещането за ценност и удовлетвореност на работното място, а огромната разлика между възнаграждението на изпълнителните директори и средната заплата на работниците се увеличава непрекъснато през последното десетилетие.

Изпълнителните директори на 350-те най-големи американски компании печелят средно 27,8 млн. евро годишно, което е почти 400 пъти повече от заплатата на обикновения работник. Това е с 1460% повече от заплатите на изпълнителните директори през 1978 г.

"Разликата се увеличава не само между работодателите и служителите, но и между работодателите от миналото и тези днес", казва Хес и посочва, че служителите не разбират напълно колко голяма е разликата в заплащането на изпълнителните директори и тяхното.

Въпреки това, разликата може да нанесе щети.

"Когато интервюирах професори и изследователи как това се отразява на работниците, те ми казаха, че въпреки че служителите често подценяват колко голяма е разликата, те я възприемат като достатъчна, за да причини това, което един професор нарече "емоционални щети". А това вреди на морала, на корпоративната култура и според мнозина, на производителността.", допълва Хес.