Не оставайте в училище, деца.

Това е посланието, което милиардерът Питър Тийл отправя, предлагайки стипендиантска програма, даваща 100 000 долара на студенти, готови да пропуснат колежа, за да развият компания.

Някои от кандидатите в последната кохорта планират да стартират проекти, свързани с нашумелите индустрии в областта на изкуствения интелект и криптовалутите.

Основателят на PayPal стартира програмата през 2010 г. с първоначална група от 24 младежи. Тогава той им предостави 100 000 долара за две години, за да могат да пропуснат висшето образование и да се занимават с предприемачески проекти. От стартирането на програмата досега в нея са участвали над 270 души.

В началото той срещна остра критика. Някои обвиниха Тийл, който има дипломи по философия и право от Станфорд, в лицемерие. Други твърдят, че не е правилно да се обезкуражават младите хора да завършат образованието си. Бившият ректор на Харвардския университет Лорънс Съмърс го нарече "най-неправилно насочената филантропия през последното десетилетие".

През следващите няколко седмици програмата на Тийл ще обяви 20 нови стипендианти, избрани от кандидати, които са повече от всякога, пише The Wall Street Journal.

Някои от големите успехи на програмата включват Виталик Бутерин, съосновател на блокчейн мрежата Ethereum. Лора Деминг, ключова фигура в рисковите инвестиции в областта на дълголетието също е продукт на стипендията. Остин Ръсел, който ръководи компанията за технологии Luminar Technologies и Пол Гу, съосновател на компанията за потребителски кредити Upstart, са сред другите имена.

Тийл е либертарианец, който през 2016 г. активно подкрепя Доналд Тръмп. Когато стартира стипендията, той е разочарован от водещите колежи и е убеден, че те не са подходящи за много млади хора.

Неговата цел е да подкопае популярното мнение, че колежът е задължителен и че най-добрите университети трябва да се адресират с престиж и почит, отбелязва WSJ.

Оттогава насам общественото мнение се е променило в полза на неговата гледна точка. Все повече американци преосмислят стойността на колежанското образование. В същото време елитните американски университети са критикувани заради справянето им с рязкото нарастване на антисемитизма и заради двоен стандарт по отношение на свободата на словото.

На този фон инвеститорите са по-склонни да подкрепят стартиращи предприятия, създадени от млади хора без висше образование. Програмата на Тийл никога не е била предназначена да продължи вечно, казва той. Дори наскоро е обмислял да я разпусне, отчасти защото вече не е толкова революционна или необходима, колкото е изглеждала някога.

"Дебатът се промени. Това породи въпроса дали програмата трябва да се самоизяде“, казва Тийл пред WSJ.

В крайна сметка обаче той решава да удвои усилията върху програмата, поемайки по-гласовита роля в аргументирането на това защо повече млади хора трябва да стартират собствени проекти и да прескочат академиите. "Малцина от критиците на университетите, които се появиха напоследък, призовават студентите да напуснат или да избегнат училището", обяснява той.

"Дори консервативните политици избягват да се изказват, защото искат да вкарат децата си в тези училища."

Друга причина Тийл да се придържа към програмата: Според него нещата в кампуса само се влошават.

"През последните три-четири години училищата са все по-малко меритократични, а студентските дългове остават голям проблем."

"Онези, които се опитват да реформират американските университети, не трябва да си губят времето", твърди той.

"Невероятно трудно е да се поправят дълбоко корумпирани институции отвътре. Не мисля, че училища като Станфорд или Харвард ще изчезнат или истински ще се реформират. Нашето виждане е, че все още е външна игра - да изкараме хората от училищата, като ги насърчим да напуснат или да не ходят".

Тийл и ръководителите на програмата са научили, че самотните гении с брилянтни идеи обикновено не са хората, които могат да изграждат организации.

"За да стартираш нещо и да го надграждаш, това е екипен спорт, не можеш да бъдеш просто луд гений, трябва да имаш някои социални умения и емоционална интелигентност", казва Майкъл Гибсън, един от първите ръководители на организацията.

Тийл не се е опитал да изгради по-добра образователна система, което служителите на програмата признават, че е затруднило развитието на таланти.

"Не вярваме, че образователните системи работят, но това не означава, че имаме по-добър начин за обучение, така че сме се ориентирали към идентифициране на таланти и ги оставяме да се справят сами", казва Тийл.

Той е стигнал до заключението, че не могат да се надхвърлят броя на 20-те млади хора, които се избират за стипендианти всяка година.

"Ако разширите програмата - ще имате много повече хора, които не са съвсем готови, и тогава ще трябва да сте изключително уверени, че можете да ги развиете" - което Тийл и колегите му признават, че не умеят да правят.

Някои стипендианти казват пред WSJ, че програмата не е за всеки.

"Колежът е голяма инвестиция, но за много хора това е правилният път", посочва бивш стидендиант. "Обществото се нуждае от подготвени инженери и учени - не ви трябват 150 мои копия."

Около една четвърт от участниците в крайна сметка се връщат в колежа, за да завършат образованието си, което предполага, че дори те виждат трайна стойност в академията.

Тийл казва, че те "са получили много повече от това, че са се върнали", след като вече са стартирали бизнеса си.

"Останалите 75% не се нуждаят от диплома", посочва той.