С идването на администрацията на Тръмп срещу Китай бяха наложени редица санкции, свързани с националната сигурност, особено с кибершпионажа. По това време специален акцент върху сигурността на 5G изключи редица китайски доставчици на мрежови технологии като Huawei и ZTE от мрежите от ново поколение в страната, като Вашингтон започна да агитира и своите съюзници като Обединеното кралство да последват примера му.

Впоследствие, въпреки смяната на администрацията в Белия дом, напрежението не спадна. Вместо това бяха наложени още търговски ограничения върху достъпа на китайските компании до полупроводници - компютърните чипове, които захранват както смартфоните, така и множество други интелигентни устройства. Също така няколко опита за ограничаване на китайската социална медийна платформа TikTok най-накрая завършиха с изпълнителна заповед за нейната продажба, издадена преди няколко дни.

На фона на тази студена война в областта на технологиите, специализираната платформа Telecoms очертава някои от основните събития между Китай и САЩ в областта на телекомуникациите и технологиите и обяснява какво влияние имат те върху по-широката глобална търговия, бизнеса и демократичните ценности.

Политика на тенис корта

Докато администрацията на Тръмп въведе големи ограничения върху най-новата мобилна мрежа - 5G, някои от ключовите ограничения от началото на управлението на Байдън предизвикаха по-широка Студена война срещу китайските технологични компании, която на практика остави на много от тях достъп единствено до чипове от по-нисък клас. Това се дължи на факта, че полупроводниците се смятат за най-ценната технология на нашия век - особено след експлозивното развитие на изкуствения интелект и ускореното разработване и приемане на неговата генеративна форма.

През май 2020 г. САЩ въведоха нова политика, според която на всяка компания по света, която желае да работи с американски технологии, беше забранено да проектира или произвежда чипове за Huawei (в крайна сметка бяха въведени някои специални изключения). Последиците, разбира се, бяха изключително тежки за китайския технологичен гигант. В резултат на забраната най-големият производител на полупроводници в света - Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) – беше принуден да спре да приема нови поръчки от Huawei, която по това време беше вторият му най-голям клиент след Apple.

Подобни събития поставиха началото на поредица от словестни престрелки между двете държави, но САЩ продължиха да лобират пред други държави да се присъединят към антикитайската им позиция. През април миналата година те оказаха натиск върху Южна Корея във връзка с продажбите на чипове за памет, като я помолиха да не увеличава доставките си за Китай, особено ако Пекин реши да предприеме действия срещу Micron. Това се случи след китайски "преглед на киберсигурността" на продуктите на американската компания за полупроводници, продавани в страната.

Друго събитие въвлече и Япония в дебата, тъй като страната обяви редица ограничения за износа за Китай, настоявайки, че те нямат нищо общо с натиска на САЩ. Но на фона на по-широката динамика това изглеждаше трудно за вярване, тъй като приблизително по същото време САЩ приеха и закон, използван като тактика срещу всеки техен съюзник, който не иска да играе по техните правила. Countering Untrusted Telecommunications Abroad Act беше приет с мотивите за защита на националната сигурност и интересите на САЩ, като обявената цел беше да "помогне" на съюзниците да предприемат жизненоважни мерки за собствената си сигурност.

Междувременно, тъй като САЩ и различни техни съюзници продължиха да налагат рестрикции срещу китайския технологичен сектор, отмъщението на Пекин стана неизбежно и продуктите на Micron бяха окончателно забранени през май 2023 г., което допълнително засили размяната на санкции.

Двойни стандарти

На следващо място, според съобщенията китайското правителство предприема стъпки за забрана на използването на iPhone на Apple от страна на държавни служители от неговите агенции по време на работа, което САЩ разглеждат като неуместно ответно действие. Доста иронично, като се имат предвид неясните основания, свързани със сигурността, използвани за много от санкциите и кампаниите на САЩ срещу китайски компании.

Макар че новината за тази потенциална забрана дойде от "хора, запознати с въпроса", тя беше официално отречена от китайското правителство, въпреки че правителствени служители също изразиха загриженост относно "проблеми със сигурността, свързани с iPhone". Не е ясно откъде произлиза тази конкретна история, като теориите включват американски претекст за по-нататъшни ответни мерки, измислица или истинска мярка, която просто е била отхвърлена впоследствие.

Каквото и да стои обаче в основата на разпространението на тази новина, то беше последвано от нови мерки, инспирирани от Вашингтон – производителят на най-напредналите литографски машини за полупроводници, нидерландската ASML, преустанови доставката на най-иновативните си модели за Китай.

Конкуренция и иновации, прикрити като заплахи за сигурността

През октомври 2023 г. алиансът "Пет очи", който се състои от службите за сигурност на САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Нова Зеландия, отправи предупреждение по време на своя конференция за "безпрецедентна заплаха" от страна на Китай. Директорът на ФБР Кристофър Рей беше категоричен, че "няма по-голяма заплаха за иновациите от китайското правителство".

Разбира се, историята показва, че заплахите за сигурността могат да подействат като голям стимул за иновации и развитие на технологиите на една нация – пример за това е технологичният напредък, постигнат по време на Втората световна война. Но в този случай става все по-очевидно, че антикитайската позиция е колкото свързана с реалните заплахи за националната сигурност на западните държави, толкова и с жестоката конкуренция в технологичния сектор. В немалка степен анализаторите смятат, че една от целите на рестрикциите е запазване на конкурентно предимство пред ключов геополитически съперник от страна на САЩ - теза, открито потвърдена и от генералния директор на британската MI5 Кен Маккалъм по време на споменатата среща на "Петте очи".

И това също не е изненада, тъй като Китай инвестира много в научноизследователска и развойна дейност, както и в своя сектор на полупроводниците и сега се счита, че е далеч напред в много области на телекомуникациите и технологичните изследвания.

Непал и Малайзия по средата

Тъй като битката за взаимно блокиране и подкопаване на позициите продължава, следващата страна, която се оказа по средата между двете глобални сили, беше Непал и нейните тестове и внедряване на 5G. В този спор държавният оператор в страната Nepal Telecom беше блокиран да внася необходимите му 5G комплекти от Huawei и ZTE. Непалският регулаторен орган отрича да е имало подобно блокиране, но експертът по външна политика Виджай Кант Карна свидетелства, че 5G мрежата на страната се превръща в геополитически казус и въпрос на конкуренция в областта на сигурността на данните между Китай, САЩ и Индия.

Индия също е в ожесточена конкуренция с Китай, тъй като има амбициите да се превърне в технологична сила. Страната също така има едно наум, че ако един ден стане много мощна на това поле, Вашингтон може да насочи санкционния си режим и към нея.

Докато Непал продължава да е в задънена улица по отношение на мрежите си от ново поколение, Малайзия изглежда е по-устойчива на натиска на САЩ. В началото на май миналата година се твърди, че САЩ и ЕС са се опитали да окажат натиск върху малайзийското правителство във връзка с китайските технологии, предупреждавайки я за негативните последици от попадането на комплекти на Huawei в малайзийската 5G мрежа. Малайзия, която не желаеше да се поддаде на натиска, все пак подписа споразумение за партньорство за научноизследователска и развойна дейност със ZTE през юни 2023 г., а министър-председателят на страната разреши потенциалното използване на технологии на Huawei във втората си национална 5G мрежа.

Сагата TikTok

През март 2024 г. Камарата на представителите на САЩ прие закон - често наричан „анти-TikTok” - а след като той беше подкрепен и от Конгреса, се превърна в изпълнителна заповед, подписана от президента Байдън, на 24 април. Законът принуждава китайската компания за социални медии TikTok (собственост на базираната в Пекин ByteDance) да бъде продадена на американски собственик или да бъде изправена пред пълна забрана.

Законът за защита на американците от приложения, контролирани от чуждестранни противници, "забранява разпространението, поддържането или предоставянето на интернет хостинг услуги за приложение, контролирано от чуждестранни противници (напр. TikTok)". Той получи сериозен тласък в средата на април, когато Конгресът на САЩ го свърза със законопроект за военна помощ за Украйна, Израел и Тайван.

Забраната на TikTok се разглежда от коментаторите като необичаен ход, като се има предвид, че и двете големи партии в САЩ се обединяват срещу една компания, което е безпрецедентен ход от страна на законодателите. Въпреки това законопроектът не остана без съпротива, тъй като се счита за противоконституционен от потребителите на TikTok и, разбира се, от самата компания. Тя го разглежда като ограничение за свободата на словото и свободата на изразяване в САЩ.

В отговор на подписването на законопроекта от американския президент главният изпълнителен директор на TikTok, Шу Чу, определи заповедта като противоконституционна, а в обръщение към потребителите добави: "Това е забрана за TikTok и забрана за вас и вашия глас. Политиците може да казват друго, но не се заблуждавайте. Много от вносителите на законопроекта признават, че забраната на TikTok е крайна. Това е иронично, защото свободата на изразяване в TikTok отразява същите американски ценности, които правят Съединените щати фар на свободата. TikTok дава на обикновените американци мощен начин да бъдат видени и чути. Фактите в конституцията са на наша страна и очакваме да надделеем."

Чу акцентира и върху миналите и бъдещите инвестиции на компанията, направени за защита на данните на потребителите: "Междувременно ще продължим да инвестираме и да правим нововъведения, за да поддържаме нашата общност жизнена, вълнуваща и безопасна. Чрез нашите усилия за сигурност на данните в САЩ сме изградили защити, каквито никоя друга компания не е направила. Инвестирахме милиарди долари, за да защитим вашите данни и да запазим нашата платформа свободна от външни манипулации."

Компанията предприе редица стъпки за защита на данните на потребителите и от юли 2022 г. съхранява всички данни на потребителите от САЩ в облачната инфраструктура на Oracle - американска мултинационална компания за компютърни технологии, чието седалище е в Остин, Тексас. Освен това достъпът до данните на потребителите от САЩ се управлява изключително от екипа за сигурност на данните на TikTok в страната.

Така че не е изненадващо, че TikTok планира да се бори срещу законопроекта в съда - ход, който попречи на предишните опити за ограничаване да минат по времето на администрацията на Тръмп. Тогава Министерството на търговията на САЩ се опита да наложи ограничения на платформата, но на два пъти се сблъска с американски съдии, които издадоха предварителни съдебни заповеди, блокиращи неговите действия.

Компанията смята, че е предприела всички възможни мерки за защита на данните на потребителите и по този начин е спазила буквата на закона. Понастоящем платформата има около 170 млн. активни потребители и 7 млн. предприятия в своята платформа в САЩ и според нейни данни само през 2023 г. е допринесла за БВП на страната с 24,2 млрд. долара. TikTok също така се присъедини към групата на търговската асоциация на мобилните оператори GSMA през 2022 г. като член с цел да допринесе за пространството на 5G иновациите и да подобри доставката на съдържание и крайната инфраструктура.

Крайният резултат

Въпросът, който продължава да възниква в тази Студена война на полето на технологиите, е доколко американските санкции действително оказват влияние върху Китай и до каква степен са контрапродуктивни. Китай започна да влага средства в своя вътрешен сектор на полупроводниците, като субсидира научноизследователската и развойна дейност. Вече е доказано, че това до известна степен е от полза за китайския доставчик Huawei, който съвсем наскоро откри нов комплекс за научноизследователска и развойна дейност с фокус върху полупроводниковите технологии.

В този смисъл може да се каже, че натрупаните санкции може би неволно са помогнали на Китай да засили своята технологична самодостатъчност, както и да го улеснят да въвежда иновации. Но, така или иначе, никой не очакваше икономика №2 в света да седи безучастно и да гледа мълчаливо как санкциите и ограниченията съсипват технологичния ѝ сектор.

Последните доклади разкриват, че китайски официални лица инструктират най-големите оператори в страната до 2027 г. постепенно да изключат чуждестранните чипове (напр. тези на Intel и AMD) от своите мрежи в полза на алтернативи, произведени в страната. Но поведението на китайските оператори при възлагането на обществени поръчки също така показва, че поне отчасти се избират местни алтернативи поради подобреното качество на произведените в страната чипове и все по-стабилната им производителност.

Едновременно с това много американските компании показват, че са намерили начини да заобиколят технологичното ембарго, за да продължат да работят с китайските си търговски партньори. Те смятат, че презокеанските им търговски партньори имат изключителна роля за тяхното развитие и упражняват известно влияние върху законодателите в САЩ, което принуди Вашингтон да допусне редица изключения и законови вратички.

В резултат на това коментаторите от индустрията изтъкват колко контрапродуктивни могат да бъдат политиката и стратегията на САЩ по отношение на търговията с технологии с Китай. Китайските компании като Huawei и ZTE отдавна са водещи в областта на 5G, изкуствения интелект и изследванията в областта на квантовите изчисления и отрязването им от това да действат като жизненоважни партньори, както се гледа на тях от американския технологичен сектор, водят до множество нови въпросителни за практическия резултат от технологичната война между двете страни.

Според Майлс Евърс, асистент в University of Connecticut, САЩ едва ли ще спечелят технологичната война.

„Емпиричните данни последователно показват, че възходящите сили не седят безучастно, когато доминиращите държави нарушават достъпа им до критични ресурси. Обикновено те реагират, като субсидират индустриалното развитие, подтиквайки предприятията си да се модернизират в позиции с висока стойност, за да станат самодостатъчни“, казва той.

И Китай прави точно това. Остава само да видим дали ще успее в това нелеко начинание и докъде може да стигне американското желание за ограничаването на тази възможност.