Ако има едно число, което може да улови икономическото положение на САЩ, ето го: Тази година страната ще представлява 26,3% от глобалния брутен вътрешен продукт - най-високият от почти две десетилетия.

Това показват последните прогнози на Международния валутен фонд. Според МВФ делът на Европа в световния БВП е намалял с 1,4 процентни пункта от 2018 г. насам, а този на Япония с 2,1 пункта. Делът на САЩ, напротив, е нараснал с 2,3 пункта.

Делът на Китай също нараства от 2018 г., но вместо да изпревари САЩ като най-голямата икономика в света, китайската е спаднала по размер до 64% от тази на САЩ от 67% през 2018 г.

С други думи, въпреки търговските войни, пандемията, инфлацията и общественото разделение, САЩ са по-напред от другите изброени икономически играчи въз основа на този прост показател, пише Грег Ип, главен икономически коментатор в The Wall Street Journal.

Редно е да се отбележи, че тези числа се основават на текущи цени и обменни курсове. Използвайки паритета на покупателната способност, който се коригира за различните ценови нива в различните страни, делът на САЩ в световния БВП би бил по-нисък, а този на големите нововъзникващи пазари – като Китай и Индия – много по-висок.

Вие обаче не плащате за петрол, iPhone или артилерийски снаряди според паритета на покупателната способност. Текущите цени и обменните курсове улавят по-добре относителната икономическа мощ на страната. Нещо повече, валутите са барометри на икономическата сила и САЩ превъзхождат останалите икономики дори след коригиране на инфлацията и обменните курсове, отбелязва Ип.

Реалният икономически растеж на САЩ е много по-бърз от този на Япония или Европа през последните две години. В Китай нараства по-бързо, но има причини да се подозира, че данните му са надценени спрямо реалността.

Заплатите в САЩ (коригирани спрямо инфлацията) са приблизително на същото ниво като точно преди пандемията, докато са по-ниски в други развити икономики, установява МВФ.

Това не означава, че американците по някакъв начин трябва да се задоволят със застиналите реални заплати на фона на висока инфлация само защото хората на други места по света са още по-нещастни, отбелязва анализаторът на WSJ. Той проучва причините, поради които САЩ се представят по-добре, изтъквайки обнадеждаваща и тревожна.

Окуражаващата причина

Структурно САЩ продължават да правят иновации и да жънат победи, съдейки по големите технологични акции и внедряването на изкуствения интелект. САЩ се справят по-добре в повишаването на производителността на работещите.

Страната също така се възползва от това, което икономистите наричат нейни собствени условия на търговия: цената на това, което изнася, особено природния газ, се е повишила повече от цената на това, което внася. В Европа се случи точно обратното, отбелязва Ип.

Притеснителна причина

По-силният растеж в САЩ се дължи и на държавните заеми – включително намаляването на данъците от бившия президент Доналд Тръмп през 2018 г., двупартийното облекчение за Covid-19 през 2020 г. и стимулите на президента Байдън от 2021 г.

Всъщност Вашингтон продължава да инжектира още стимули, сред които стотици милиарди долари за обезщетения на ветерани, инфраструктура, производство на полупроводници и възобновяема енергия.

Дефицитите на САЩ са с близо 2% по-високи от очакванията на МВФ в края на 2022 г. Те ще бъдат най-високите сред големите развити икономики в обозримо бъдеще.

В дългосрочен план дефицитите надуват бъдещите лихвени сметки и изтласкват частните инвестиции. Но те може да доведат до опасни дисбаланси и в момента.

Дефицитите бяха оправдани, когато безработицата беше висока, потребителското търсене отслабваше, а инфлацията и лихвените проценти ниски. Нищо от това не е вярно сега.

Вместо това Байдън и Конгресът продължават да стимулират търсенето във вече силна икономика

До февруари Байдън анулира 138 милиарда долара студентски дълг – и съвсем наскоро заяви планове за изтриване на още милиарди – което директно повишава покупателната способност на длъжниците. От току-що одобрените от Конгреса 95 милиарда долара помощ за Украйна, Тайван и Израел, 57 милиарда долара ще се върнат към производителите в САЩ под формата на повече покупки на оръжия.

Това е една от причините инфлацията, макар и да намалява спрямо преди година, да стои над целта от 2% на Федералния резерв. МВФ смята, че основната инфлация (която изключва категориите храна и енергия) е с половин процентен пункт по-висока, отколкото иначе би била поради фискалната политика.

Това от своя страна пречи на Фед да намали краткосрочните лихвени проценти. В резултат, наред с наводнението от дълг на Министерството на финансите за финансиране на дефицита, доходността на дългосрочните облигации на САЩ се повишава.

Според учебникарските прогнози комбинацията от строга парична и разхлабена фискална политика ще изсмуче капитал от чужбина и ще повиши долара. Това често е ускорявало финансови кризи в нововъзникващите пазари, заради обезценени обменни курсове, неизпълнени правителствени задължения и банкови фалити.

Доларът наистина се повишава тази година. Това не подкопава нововъзникващите пазари, които като цяло са в по-добра форма, отколкото в предишни кризисни епохи, но следва да се обърне внимание на риска, посочва Ип.

Международната икономика може да бъде дестабилизирана и по друг начин: чрез протекционизъм

През 1971 г. високата инфлация в САЩ и държавните дефицити водят до надценен долар и търговски дефицити. След като администрацията на Никсън налага надбавка от 10% върху вноса, Западна Германия и Япония се съгласяват да преоценят своите валути спрямо долара.

През 1985 г. сценарият се повтаря: по-високите лихвени проценти в САЩ и бюджетните дефицити повишават долара и търговския дефицит. В хотел Plaza в Ню Йорк през септември администрацията на Рейгън убеждава японски и европейски представители да повишат валутите си спрямо долара. Следват търговски действия срещу Япония, по-специално в областта на автомобилите и полупроводниците.

Доларът не се е повишил толкова много сега, колкото през 1985 г., но се появяват подобни аналогии. Администрацията на Байдън силно иска да стимулира американското производство, по-специално на електрически превозни средства, и гледа с ужас как Китай, подпомогнат от по-слабия юан, наводнява света с евтин износ. Търговският дефицит на САЩ, след като се сви през по-голямата част от миналата година, отново нараства.

Макроикономическото решение би било САЩ да стимулират икономиката си по-малко, а Китай да стимулира икономиката си повече. Нито едно от двете не изглежда вероятно. И за разлика от 1971 и 1985 г., когато Западна Германия и Япония се чувстват принудени да повишат своите валути, за да угодят на САЩ - техен съюзник и защитник - Китай не чувства такова задължение.

Резултатът почти сигурно ще бъде по-голям протекционистки натиск. Байдън вече планира по-високи мита за Китай. Ако Тръмп се върне в Белия дом, не очаквайте никакви действия по отношение на дефицита. Ако първият му мандат е предвестник, идват повече мита и натиск за отслабване на долара.

Икономиката на САЩ все още може да продължи да царува, но това царуване няма да е хармонично, заключва анализаторът на WSJ.