Според проучване на Евробарометър една трета от европейците не разбират как функционира инфлацията, като едва 18% от гражданите на ЕС са в състояние да покажат високо ниво на финансова грамотност. То е проведено през март-април 2023 г. и включва въпроси за финансовите познания и поведение, за да се измери финансовата грамотност в страните от ЕС.

Резултатите сочат, че едва 65% от гражданите на ЕС са наясно, че при положителна инфлация покупателната способност на парите им намалява, което означава, че със същото количество пари могат да купят по-малко, отколкото преди.

През октомври 2022 г. годишната инфлация в ЕС достигна невиждани през предходните четири десетилетия нива от 11,5%. Въпреки че по това време нарастващите разходи за живот са най-належащото притеснение за 93% от европейците, очевидно една трета от гражданите на ЕС не знаят как инфлацията влияе на живота им.

В същото време само около една четвърт от анкетираните (26%) в ЕС са отговорили правилно на поне четири от петте въпроса за финансовите познания. Половината от тях са отговорили правилно само на два или три въпроса, а за друга една четвърт въпросите са били особено трудни, съобщава Euronews.

Най-добре са се представили Нидерландия (43%), Дания (40%), Финландия (40%) и Естония (39%).

Румъния и Португалия отчитат най-лоши резултати по отношение на високите нива на финансови познания - съответно 13% и 16%. България се нарежда на 21 място, изпреварвайки държави като Испания, Полша и Гърция. У нас 26% показват ниски нива на финансова грамотност, 54% средни, а 20% - високи.

Сред четирите големи икономики в ЕС само Германия има по-висок резултат от средния за ЕС по показателя за висока финансова грамотност, докато резултатите на Франция и Италия са малко под тях.

Проучването показва, че 35% не разбират как инфлацията намалява покупателната им способност. Въпросът, зададен от Евробарометър, гласи:

"След една година ще ви бъде подарена сумата от 1000 евро и през тази година инфлацията ще остане на ниво от 2%. След една година с тези 1000 евро ще можете ли да си купите:"

Средно за ЕС 22% отговарят, че ще могат да си купят същото количество стоки, а 7% - че ще могат да си купят повече от днес. 6% процента от участниците не могат да отговорят. Делът на отговорилите правилно на този въпрос ("По-малко, отколкото бихте могли да купите днес") е под 60% в Кипър, Португалия, Гърция, Румъния и Италия, докато във Финландия и Естония този дял е най-висок - 84%.

Друг въпрос е свързан с разбирането на простата и сложната лихва и гласи:

"Представете си, че някой внася 100 евро в спестовна сметка с гарантиран лихвен процент от 2% годишно. Той не прави никакви други плащания по тази сметка и не тегли пари. Колко ще бъде сумата в сметката в края на петте години, след като се извърши лихвеното плащане?"

Броят на анкетираните в ЕС, които са отговорили правилно на този въпрос ("Повече от 110 евро"), е 45%. Изненадващо, 19% са отговорили, че в сметката ще има "по-малко от 110 евро".

Що се отнася до разбирането на стойността на диверсификацията при инвестирането, 56% от респондентите са отговорили правилно с "по-малко рискова от инвестиция в една единствена акция", когато са попитани:

"Инвестиция в широк спектър от акции на компании вероятно ще бъде:"

Индексът на общата финансова грамотност се основава на резултатите от финансовите знания и поведение на потребителите. Средно в ЕС 18% от респондентите имат висок резултат, 64% имат среден, а 18% - нисък.

Иначе нивата на грамотност се различават и в зависимост от пола, образованието и възрастта. При разглеждане на резултатите на социално-демографско равнище се вижда, че делът на хората с висок резултат по отношение на общата финансова грамотност е по-висок сред мъжете (24% в сравнение с 13% от жените), респонденти на възраст над 39 години (20% в сравнение с 13% от лицата на възраст 18-24 години и 16% от лицата на възраст 25-39 години) и тези с високо ниво на образование (26%, в сравнение с 16% от тези със средно ниво и 12% от тези с ниско ниво на образование).