Северното сияние на европейския фондов пазар: Защо толкова много компании се листват в Стокхолм

През април миналата година група от близо 60 служители на ЕС пътува до Швеция с проучвателна мисия - да се срещне с Nasdaq Stockholm - оператор на изключително успешния фондов пазар в страната.

По време на двучасовата сесия, посветена на "екосистемите на капиталовите пазари", ръководителите на борсата обясняват защо толкова много предприятия решават да се листват в Стокхолм.

В момент, когато Обединеното кралство и много други европейски страни се борят за привличане на първични публични предлагания и страдат от спадащи обеми на търговия, Швеция се отличава с процъфтяващи капиталови пазари, които се ползват с подкрепата на множество инвеститори и привличат чуждестранни компании.

"В момента Швеция разполага с най-дълбоките капиталови пазари в Европа", казва пред Financial Times Уилям Райт, съосновател на мозъчния тръст New Financial. "Това, което те са осъзнали е, че се нуждаете от тази екосистема и трябва да я насърчавате на всеки етап от пътя."

Политиците в цяла Европа спешно се опитват да съживят собствените си фондови пазари, като променят правилата за листване и стимулите за основателите на компаниите. Въпреки това Швеция вече има значителна преднина пред другите страни, тъй като е въвела много от тези мерки преди десетилетия.

Според данни на Dealogic през последните 10 години в държавата са регистрирани 501 дружества, което е повече от общия брой първични публични предлагания във Франция, Германия, Нидерландия и Испания, взети заедно. Обединеното кралство е на първо място със 765 листвания.

GRANOLAS: Обещаващите акции на „Великолепната единадесеторка“ в Европа

Макар че общият обем на набраните средства от IPO в Швеция е доста по-нисък от този в САЩ, където са листвани някои по-големи шведски компании като музикалната услуга Spotify и производителя на напитки Oatly, скандинавската страна е изключително успешна в насърчаването на по-малките местни предприятия да останат у дома, окуражени от дълбочината на фондовия ѝ пазар.

"В сравнение с големината на страната, а също и с тази на фондовата борса, пазарът на IPO в Швеция определено е по-жизнен, тъй като позволява и улеснява по-малките компании да се листват на борсата", казва пред FT Тони Елофсон, главен изпълнителен директор на Carnegie Group, скандинавска банка и мениджър на активи. Според Адам Костял, президент на Nasdaq Стокхолм, около 90% от листванията са на стойност под 1 млрд. долара.

Ключов двигател е инвестиционната култура на страната, която според Елофсон е привлякла "всички - от човека на улицата до много ангажирани едри инвеститори".

Сред по-големите пазарни играчи шведските пенсионни фондове отдавна притежават местни акции. Четирите най-големи пенсионни схеми в страната са запазили или увеличили дела си в местни акции през последните години. За разлика от тях в Обединеното кралство дяловете в местни акции на пенсионните фондове са намалели до около 4%. В същото време шведските застрахователни дружества имат най-големите участия в акции в ЕС.

Най-големият държавен инвестиционен фонд в света отчете над 100 млрд. евро печалба за първото тримесечие

Според Джон Тиман, съдружник в адвокатската кантора White and Case в Стокхолм, големите играчи обикновено поемат ролята на т.нар. ключови инвеститори в IPO-та, като по този начин дават увереност на предприятията, които се подготвят да станат публични.

"Всяко успешно IPO е включвало някакво ниво на основни инвеститори", казва той. "Налице са много силни капиталови нагласи от страна на солидни играчи."

Растеж, климат и пари: Лагард призовава за реформи в eврозоната

Инвеститорите на дребно също са големи купувачи на шведски акции, подпомогнати от множеството реформи през последните десетилетия. В сравнение с останалата част от Европа домакинствата в Швеция държат един от най-високите дялове от спестяванията си в акции и един от най-ниските в банкови депозити. Важно е и да се отбележи, че финансовата грамотност в страната е по-висока, отколкото в Германия, Франция или Испания.

Според Йоаким Олсон, главен изпълнителен директор на шведската група на акционерите Aktiespararna, някои благотворителни организации работят на терен в училищата, за да обучават младежите на възраст между 16 и 18 години във финансова грамотност, например за разликата между акции и взаимни фондове.

Тийнейджърите, които знаят повече за инвестирането от възрастните

През 1984 г. правителството въвежда Allemansspar - продукт, който дава възможност на обикновените шведи да инвестират на фондовите пазари. Към 1990 г. вече има 1,7 млн. сметки, които спомагат за стартирането на местни фондове с малка и средна капитализация.

"Такива фондове се появиха 10-20 години преди която и да е друга страна да направи нещо подобно, поне в Европа", казва Карл Розениус, ръководител на капиталовите пазари в шведската банка SEB.

Промените в правилата през 90-те години на миналия век са позволили на хората да инвестират 2,5% от сумата, която отделят за пенсиите си, във фондове по техен избор, подкрепени от обществена информационна кампания.

А през 2012 г. държавата въведе инвестиционни спестовни сметки, наречени ISK, които позволяват на физическите лица да инвестират, без да се налага да отчитат притежаваните от тях активи или да се притесняват за данъка върху капиталовите печалби или дивидентите. Вместо това общата стойност на сметката се облага с данък - и през 2024 г. той е в размер на около 1%.

Други европейски държави все още срещат трудности в насърчаване на населението да инвестира в акции. Миналия месец Обединеното кралство въведе необлагаем минимум от 5000 лири стерлинги за инвестиране в британски компании, а френският министър на финансите, разочарован от темпото на реформите в ЕС, призова няколко държави да създадат нов инвестиционен продукт.

Накъде предпочитат да насочват парите си водещите инвеститори?

"Истинският ключ е в мобилизирането на прякото или непрякото участие на дребно и в дългосрочните инвестиции", коментира Сандро Пиери, президент на Европейската асоциация за управление на фондове и активи. "Швеция е абсолютен модел в това отношение."

Nasdaq Stockholm дори се опитва да привлече чуждестранни предприятия, например малки и средни компании в Германия, която според президента на борсата е "недостатъчно обслужвана по отношение на местния пазар на IPO".

"Ясно е, че Германия има инфраструктурен проблем, за по-малките компании е много трудно да се листват там", казва Йоаким Фалкнер, партньор в Baker McKenzie в Стокхолм.

Изглежда, че шведската система се е отразила на възвръщаемостта на фондовия пазар. Нейният основен индекс е нараснал с 85% през последното десетилетие, докато Euro Stoxx 600 се е повишил с 49%, а лондонският FTSE 100 - само със 17 %.

Това също допринася за убеждаването на шведските малки и средни предприятия да останат у дома. Или както гласи една шведска поговорка:

Защо да прекосяваме реката, за да си налеем вода?