Когато Бил Андерсън се присъединява към Bayer като главен изпълнителен директор през юни миналата година, напрежението в компанията не му е чуждо.

Бизнесът е изправен пред сложни предизвикателства.

Едно от най-сериозните са продължаващите съдебни спорове около глифозата, основен хербицид, който регулаторите по околната среда оценяват като безопасен.

Освен това, компанията има голям дълг и се сблъсква със загубата на патенти за някои от най-важните си лекарства.

„Намираме се на кръстопът в нашата 160-годишна история. Bayer има портфолио от силни и значими бизнеси в областта на здравето и храненето, но проблемите, описани по-горе, са реални. Те достигнаха своя връх през първата ми година в компанията. Неблагоприятните решения доведоха до спад на цената на акциите до почти 20-годишно дъно“, признава Андерсън в коментар за Fortune.

Bayer трябва да се върне към създаването на стойност, категоричен е той. Това включва разрешаване на съдебните спорове и справяне с дълговете, основните задачи, които трябва да изпълни заедно с управленския си екип.

За изпълнителния директор обаче, има и друга „зловеща сила“, която натежава върху стратегическите възможности на компанията.

Bayer е в задушаващата хватка на бюрокрацията. Вътрешните правила за служителите се простират на 1362 страници. Отлични експерти с опит в различни дисциплини и изключителна ангажираност към успеха на компанията са в капана на 12 нива на йерархия.

„Това поставя ненужно разстояние между нашите екипи, нашите клиенти и нашите продукти. Имало е време за йерархични, командно-административни организации - по-точно през 19 век, когато много работници са били неграмотни, информацията е пътувала бавно, а стриктното спазване на правилата е било конкурентното предимство на надеждността“, обяснява Андерсън и допълва: Днес е точно обратното.

Работната сила е висококвалифицирана и образована. Комуникацията се осъществява със скоростта на светлината. Днес най-надеждните компании са най-динамичните.

Стойността на една компания произтича от нейната способност да прави иновации.

В секторите на Bayer това означава по-добри лекарства, семена и консумативи за земеделските производители.

„За да успеем, се нуждаем от среда, в която хората и техните идеи могат да процъфтяват, а не да бъдат спъвани от бюрокрацията.

Често чуваме да се говори за борба с бюрокрацията в компаниите и правителствата, но рядко някой постига траен напредък.

През последното десетилетие се опитвам да разбера този феномен. Помислете по този въпрос: Ако работниците са затруднени от 1000 правила, има ли смисъл да се намалят до 900?

Ето защо повечето усилия се провалят и защо трайният напредък изисква да се премахнат всички правила и да се започне с нов подход“, допълва изпълнителният директор.

Bayer започва мащабни усилия за препроектиране на всяка работа и всеки процес, като се фокусира върху клиентите и продуктите.

Предоставя 95% от вземането на решения в ръцете на служителите. Това означава много по-малко мениджъри и нива, и замяна на йерархичните годишни бюджети с 90-дневни спринтове от самостоятелно ръководени екипи.

В компанията има 300 такива екипа с хиляди хора, които работят по този модел, наречен динамична споделена собственост. До края на годината броят им ще достигне десетки хиляди.

Вместо тромава корпорация, Bayer ще се превърне в гъвкав и смел стартъп, но с операции в повече от 100 държави, което ще ускори и отключи създаването на стойност във всяко от предприятията.

Всъщност вече имаме нагледен пример за това, какво може да се постигне, ако се работи по този начин.

Вземете Vividion, независимо управлявано дъщерно дружество на Bayer, чиято технология ни позволява да се насочим към протеини, които преди това са смятани за "нелечими".

През последните две години персоналът на Vividion работи в автономни, фокусирани върху продукта екипи, което доведе до огромен напредък.

След като миналото лято получиха разрешение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата да тестват един от водещите си кандидати за лекарство, те успяха да поставят доза на първия пациент в рамките на 6 седмици.

От Vividion очакват да продължат да работят с постоянна скорост, като всяка година създават един или два нови кандидата за лекарства за клинично изпитване“, обяснява Андерсън.

От 2020 г. фармацевтичният гигант е инвестирал 3,5 млрд. евро за изграждане на платформа за клетъчна и генна терапия и се надява с нея да се справи със заболявания с огромни неудовлетворени медицински нужди, като Паркинсон.

Чрез инвестиционното звено Leaps by Bayer ускоряват развитието на обещаващи стартъпи, работещи върху революционни технологии както за здравето, така и за селското стопанство.

Една от тях тества генно редактирано растение с ниски нива на въглеродни емисии, което може да произвежда устойчиво авиационно гориво, без да се конкурира с хранителните култури. Друг проект е за създаване на азотфиксиращи микроби в корените на растения като царевицата, за да се намали зависимостта от енергоемките азотни торове.

Няма съмнение, че Bayer не може да продължи със статуквото. Радикалното преосмисляне ще освободи служителите на компанията, като същевременно ще намали годишните разходи с 2 млрд. евро до 2026 г., прогнозира изпълнителния директор Бил Андерсън.