Светът губи битката срещу електронните отпадъци, предупреждава експерт от ООН, след като доклад на организацията установява, че 62 милиона метрични тона мобилни телефони и устройства са били изхвърлени на планетата само за една година. Очакванията са това количество да се увеличи с една трета от 2030 г.

Електронните отпадъци се състоят от всички изхвърлени елементи, съдържащи електрически щепсел или батерия. Те мога да съдържат токсични добавки и опасни вещества като живак и представляват сериозна опасност за околната среда и здравето.

„Тези стоки често не са лесни за ремонт, но лесно се превръщат в отпадъци и следователно генерирането на такива в световен мащаб се увеличава“, казва Кеес Балде, старши научен специалист за Програмата за устойчиви цикли в Института за обучение и изследвания на ООН (UNITAR), цитиран от Reuters. „Увеличаването на планината от електронни отпадъци е по-бързо от увеличаването на усилията за рециклиране на тези електронни отпадъци. Ние просто губим битката.“

През 2022 г. световното годишно производство на електронни отпадъци възлиза на 62 милиона метрични тона, което е с 82% повече от 2010 г. Генерирането на електронни отпадъци се увеличава с 2,6 милиона метрични тона годишно, което означава, че може да достигне 82 милиона метрични тона до 2030 г. .

„По-голямата част от тези електронни отпадъци не се управляват добре“, категоричен е Балде. „Голяма част от тях попадат на сметищата. Пример за това са по-малките предмети като мобилни телефони или електрически четки за зъби, които хората просто изхвърлят при останалите отпадъци.“

Експертите на ООН отдават това увеличение на различни фактори, включително по-високо потребление, липса на възможности за ремонт, по-кратък жизнен цикъл на електрониката и неадекватна инфраструктура за управление на електронните отпадъци. Балде отбелязва, че дори елементи, които са предназначени да намалят потреблението на енергия, като слънчевите панели, допринасят за ръста на електронните отпадъци. През 2022 г. около 600 000 метрични тона фотоволтаични панели са били изхвърлени.

„Производителите имат отговорности по отношение на стандартизирането и гарантирането, че не подвеждат потребителя, така че продуктът, който произвеждат, не трябва да има кратък жизнен цикъл“, акцентира и Космас Лъкисън Завазава, директор на Бюрото за развитие на телекомуникациите в Международния съюз по телекомуникации (ITU), агенция на ООН. „Мисля, че частният сектор трябва да се представя по отговорно“.

Но това далеч не единствената лоша новина на екологичния терен.

Нужни са спешни мерки в циментовия сектор

Rhodium Group, базиран в САЩ мозъчен тръст, алармира, че са необходими спешни иновации и промени в политиката за справяне със затоплящите климата емисии от циментовия сектор, тъй като инфраструктурният бум в развиващите се страни ще стимулира производството за десетилетия напред.

Циментът се смята за „труден за ограничаване“ сектор, генериращ огромни обеми въглероден двуокис не само от въглищата, използвани за пещите, но и по време на превръщането на варовика в клинкер, ключова част от производствения процес. Ако циментовата промишленост беше държава, тя щеше да бъде четвъртият по големина източник на CO2 след Китай, Съединените щати и Индия, но все още няма зрели и конкурентни решения за декарбонизиране на производството, посочват от организацията, като добавят:

„Секторът е отговорен за около 6% от глобалния CO2 и въпреки че емисиите могат да достигнат връх през това десетилетие, тъй като търсенето от Китай и други държави спада, все още съществува риск от допълнителни увеличения до 17% до 2050 г. заради строителния бум в развиващите се икономики“.

„Прогнозираното дългосрочно нарастване на търсенето на цимент и други основни материали в развиващите се страни наистина подчертава необходимостта чистите, ефективни технологии да бъдат лесно достъпни извън ОИСР и Китай“, акцентира Ема Рутковски, анализатор в Rhodium Group и водещ автор на доклада. „Беше постигнат известен напредък чрез повишаване на ефективността, заместване на въглищата с биомаса и горива от отпадъци и чрез промяна на традиционните производствени процеси, но те едва ли ще осигурят необходимите дълбоки съкращения“.

В сектора се разработват и други технологии, включително улавяне на въглерод, водородни и електрически пещи. Някои инициативи също така заменят варовика с минна шлака, хвост или глина, за да произвеждат строителни материали с по-малко въглерод. Но широкото приемане ще изисква значителни инвестиции и политическа подкрепа.

„Успешната декарбонизация вероятно ще разчита както на настояването за въвеждането на наличните сега решения, така и на продължаването на иновациите и тестването на нови технологии, за да можем да продължим да напредваме в бъдеще“, смята Ема Рутковски.

Иън Райли, главен изпълнителен директор на Световната циментова асоциация, коментира пред Reuters през февруари, че достигането на индустрията до „нулеви емисии“ ще отнеме много време, a технологии като улавяне на въглерод все още „не са напълно развити“. Новите нисковъглеродни строителни материали също са „далеч от това да бъдат конкурентни“.

„Но има и мерки, които могат да бъдат въведени незабавно, включително използването на алтернативни горива“, добавя той.