Повишаването на глобалните температури натоварва региони като Близкия изток, който е изключително уязвим към последиците от изменението на климата. Сега тези държави са изправени пред голям проблем - как да решат ситуацията с недостига на вода?

В Обединените арабски емирства средно падат по-малко от 200 милиметра валежи годишно, което е в ярък контраст с 1051 милиметра в Лондон и 3012 милиметра в Сингапур. През лятото температурите в ОАЕ могат да достигнат до 50 градуса по Целзий, като 80% от територията на страната е покрита с пустинен терен.

Екстремните горещини биха могли да изострят проблемите с недостига на вода и да наложат ограничения върху селскостопанската производителност в страната, отбелязва CNN. Организацията на обединените нации прогнозира, че до 2025 г. 1,8 милиарда души в света ще бъдат изправени пред абсолютен недостиг на вода. Близкият изток се откроява като най-застрашен, като около 83% от населението в региона изложено на риск от липса на вода.

Тъй като водният дефицит е в основата на предизвикателствата в региона, държавата от Персийския залив реализира програма, насочена към решаването на този проблем.

Сеитба на облаци

През 90-те години на миналия век ОАЕ въвежда методика за увеличаване на дъждовете, наречена "сеитба на облаци". Това е процес на увеличаване на количеството дъжд, произведено от облаците, който има за цел да подобри проблемите с недостига на вода в сухите региони около емирството.

Сеитбата на облаци е техника за промяна на времето, при която се използват химикали за стимулиране на образуването на ледени кристали или дъждовни капки. Въпреки че методът се използва от 1947 г., неговата важност нараства, особено за сухите региони като ОАЕ.

В началото на 2000 г. шейх Мансур бин Зайед ал Нахаян, вицепрезидент на ОАЕ, отпуска 20 млн. долара за изследвания в областта на засяването на облаци. Страната си партнира с Националния център за атмосферни изследвания в Колорадо и НАСА, за да създаде методологията на програмата за засяване на облаци.

Правителството въведе работна група, наречена Национален център по метеорология в Абу Даби, където всяка година се извършват повече от 1000 часа засяване на облаци с цел увеличаване на валежите. Организацията разполага с мрежа от радари и над 60 станции, където управлява операциите по сеитба на облаци в страната и следи отблизо атмосферните условия.

След като открият подходящия облак, метеоролозите инструктират пилоти да се издигнат във въздуха със специализираните си самолети, натоварени с хигроскопични факли. Всяка факла съдържа около 1 килограм компоненти от солен материал и може да отнеме до три минути, за да изгори и да се изстреля в облак. След като сеещият препарат бъде разпръснат, капките увеличават размера си, надхвърляйки капацитета на облака да ги поддържа срещу гравитацията, което води до освобождаването им под формата на дъжд.

Скептиците отдавна твърдят, че правителствата, които са въвели техники за модифициране на времето в небето, си "играят на Бог".

Въпреки това генералният директор на центъра по метеорология Абдула Ал Мандус казва пред CNBC, че технологията е "базирана на научна основа". Той обяснява, че програмата на Абу Даби не прилага сребърен йодид - често срещан материал, подобен на кристал, ползван като сеещ агент в други страни. Този материал е широко критикуван за потенциални вредни въздействия върху околната среда и обществеността, въпреки че проучвания не признават такава опасност. Центърът по метеорология информира, че не използва никакви вредни химикали в дейността си. "Нашите специализирани самолети използват само естествени соли", казва Ал Мандус.

Той добавя, че центърът е започнал да произвежда свой собствен посяващ агент, наречен наноматериал - фина сол, покрита с титаниев оксид, който е по-ефективен от сегашния. "Той ще ни даде три пъти по-ефективни резултати от хигроскопичните факли", казва Ал Мандус. Понастоящем наноматериалът е в процес на експерименти в различни атмосфери, както в ОАЕ, така и в САЩ.