40-часовата работна седмица е стандарт в САЩ от осем десетилетия.

Сега обаче, някои членове на Конгреса искат да дадат на почасовите служители допълнителен почивен ден, съобщава Fortune.

Сенаторът Бърни Сандърс, крайнолевият независим депутат от Върмонт, внесе законопроект, който ще съкрати до 32 часа времето, което много американци могат да работят всяка седмица, преди да им се дължи извънреден труд.

Като се има предвид напредъкът в автоматизацията, роботизацията и изкуствения интелект, Сандърс твърди, че американските компании могат да си позволят да дават на служителите си повече свободно време, без да намаляват заплатите и обезщетенията им.

Критиците твърдят, че задължителната по-кратка седмица ще принуди много компании да наемат допълнителни служители или да загубят производителност.

Какво предлага Сандърс?

Законопроектът, който Сандърс представи в Сената, ще намали стандартната работна седмица от 40 на 32 часа.

На работодателите ще бъде забранено да намаляват заплатите и обезщетенията на работниците, за да се съобразят със загубените часове.

Това означава, че хората, които в момента работят от понеделник до петък по осем часа на ден, ще могат да добавят един допълнителен ден към уикенда си.

Служителите, които имат право на извънреден труд, ще получават допълнително заплащане за надвишаване на 32 часа на седмица.

Сандърс обяснява, че намаляването на работното време ще бъде въведено поетапно в продължение на четири години.

Той дори проведе изслушване по предложението в сенатската комисия по здравеопазване, образование, труд и пенсии, на която председател.

Как ще се отрази по-кратката работна седмица на служителите и производителността?

Скорошно проучване на британски компании, които се съгласиха да приемат 32-часова работна седмица, стигна до заключението, че служителите идват на работа по-малко стресирани и по-концентрирани, а приходите остават стабилни или се увеличават.

През 2022 г. екип от университетски изследователи и организацията с нестопанска цел 4 Day Week Global привлече 61 компании да намалят работното време за шест месеца, без да намаляват заплатите.

След това 71% от 2900 работници заявиха, че са по-малко прегорели, а почти половината съобщиха, че са по-удовлетворени от работата си.

Същевременно 24 от участващите компании отчитат ръст на приходите от над 34% за предходните шест месеца. Близо две дузини други отбелязват по-малко увеличение.

"По-голямата част от служителите регистрират увеличение на производителността по време на процеса. Те са по-енергични, съсредоточени и способни", заяви пред сенатската комисия на Сандърс Джулиет Шор, професор по социология от Бостънския колеж и водещ изследовател на британското проучване.

Критиците твърдят, че 32-часовата работна седмица може да е удачна за компании, в които служителите прекарват по-голямата част от времето си пред компютъра или на срещи, но може да се окаже пагубна за производството в предприятия, които се нуждаят от работници на поточните линии.

"Това са концепции, които имат последици", заяви пред сенатската комисия Роджър Кинг от Асоциацията за политика в областта на човешките ресурси, която представлява корпоративните служители по човешки ресурси.

Какъв е отговорът на Вашингтон

При значителната опозиция от страна на републиканците и евентуално някои демократи, не се очаква предложението на Сандърс да стигне далеч в Сената.

Съпътстващият законопроект на републиканеца от Демократическата партия Марк Такано от Калифорния вероятно ще бъде обречен в Камарата на представителите.

Сенаторът Бил Касиди от Луизиана заяви, че заплащането на работниците на същите възнаграждения за по-малко часове ще принуди работодателите да прехвърлят разходите за наемане на повече работници върху потребителите.

"Това би застрашило милиони малки предприятия, които работят на тънък марж, защото не могат да намерят достатъчно работници", смята Касиди, който е водещият републиканец в комисията. "Сега те ще имат същите работници, но само за три четвърти от времето. И трябва да наемат още."

Сандърс използва позицията си на председател на комисията, за да представи законодателство, целящо да повиши отговорността на големите корпорации пред работниците. Той обвини алчните ръководители, че прибират допълнителни печалби, тъй като технологиите са повишили производителността на служителите.

"Дали ще продължим тенденцията, че технологиите облагодетелстват само хората на върха, или ще поискаме тези трансформационни промени да бъдат в полза на работещите?", попита Сандърс. "И една от ползите трябва да бъде по-кратка работна седмица, 32-часова. Как решихме, че 40-часовата е стандарт?", допълни той.

Поглед в миналото

Законът за справедливите трудови стандарти, подписан от президента Франклин Д. Рузвелт през 1938 г., ограничава детския труд и налага защити на работното място, които включват ограничаване на работната седмица до 44 часа.

Две години по-късно законът е изменен, за да се въведе 40-часова работна седмица.

Знаковият закон е следствие от стогодишни усилия на профсъюзите, които се стремят да защитят многобройните хора в САЩ, които са претоварени с работа, обяснява Теджасви Нагараджа, историк в Колежа по индустрия и трудови отношения към Университета Корнел.

През 30-те години на XIX в. миньорите и текстилните работници започват да се противопоставят на работния ден с продължителност до 14 часа.

След Гражданската война премахването на робството кара гражданите в САЩ да погледнат отново на правата на работниците. Профсъюзите се обединяват около лозунга:

"Осем часа за работа, осем часа за почивка, осем часа за каквото пожелаете".

Федералното правителство предприема плахи стъпки към ограничаване на работното време.

Други реформи идват от частната индустрия. През 1926 г. Хенри Форд въвежда 40-часова работна седмица за работниците си, които сглобяват автомобили, повече от десетилетие преди Конгресът да го задължи.

"Крайно време е да се отърсим от схващането, че свободното време на работниците е или загубено време, или класова привилегия. ", пише Форд.