Европейската централна банка (ЕЦБ) ще продължи да поставя "долна граница" на пазарните лихвени проценти през идните години, но банките ще играят по-голяма роля при вземането на решение колко ликвидност искат, казват източници на Reuters.

ЕЦБ преразглежда как управлява краткосрочните лихвени проценти в една нова ера, в която инфлацията е по-висока и огромното количество пари, изпомпвани в банковата система чрез програми за стимулиране през последното десетилетие, вече не е необходимо и дори създава някои нежелани странични ефекти.

През по-голямата част от последните 10 години механизмът беше прост: ЕЦБ поддържаше лихвените проценти на нула или по-ниски нива и наводняваше банките с повече пари в брой, отколкото им беше необходимо чрез покупки на облигации и заеми, за да ги насърчи да отпускат заеми и да съживи инфлацията, която тогава беше твърде ниска. Това премахна необходимостта банките да вземат заеми от ЕЦБ и прикрепи овърнайт лихвения процент, който банките начисляват взаимно към този, който ЕЦБ плаща по депозитите.

Тази рамка трябва да се промени сега, когато лихвените проценти са далеч над нулата и огромните количества свръхрезерви са ненужни – и дори причиняват огромни загуби на ЕЦБ и някои от 20-те централни банки в еврозоната.

Представителите на централната банка на еврозоната, които се срещнаха във Франкфурт миналата седмица, се споразумяха, че ЕЦБ ще се придържа към стратегията за „долен праг“, при която на практика определя най-ниската лихва, при която банките биха си отпускали заеми, обясняват източниците на информационната агенция.

Но има важен обрат: ЕЦБ няма еднолично да решава колко ликвидност да предоставя на банковата система, след като приключи с източването на излишните резерви след няколко години. За да улесни това, ЕЦБ ще направи по-евтино вземането на заеми от банките, като понижи лихвения процент на своите седмични парични търгове, който в момента е 4,5%, и го доближи до лихвения процент по депозитите от 4,0%.

Този т.нар. „тесен коридор“ ще намали финансовите санкции и стигмата за банките, които нямат пари в брой, особено във фазата на прехода.

Представителите на ЕЦБ също така са обединени около идеята да се толерират някои колебания в краткосрочната лихва в евро (ESTR), еталонната стойност на междубанковия пазар, около тази на депозитите.

Те очакват да обявят тази нова рамка – известна на пазарен език като „долна граница, управлявана от търсенето“ – следващия месец, потенциално още на срещата на централния кредитор на 13 март.

Засега не се предвиждат промени в задължителните минимални резерви на банките, които остават 1% от клиентските депозити.

Източниците на Reuters акцентират, че все още има дебат за това колко голям трябва да бъде портфейлът от облигации на ЕЦБ и дали той трябва да се състои предимно от краткосрочни ценни книжа или и от по-дългосрочни.

Все пак засега тази дискусия е по-скоро теоретична. ЕЦБ все още притежава облигации на стойност около 4,7 трилиона евро, което означава, че банковият сектор като цяло ще има повече резерви, отколкото са му необходими до 2029 г., според собствените оценки на ЕЦБ. Това е резултат от последователни програми за изкупуване на облигации, чрез които ЕЦБ масово увеличи размера на резервите в банковата система, за да се бори с ниската инфлация и финансовото въздействие на пандемията.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза по-рано този месец, че централната банка ще продължи да има "комбинация от портфейл от облигации, но също и кредитни операции с различни падежи" в своя баланс. Вътрешен документ показва, че ЕЦБ може да намали наполовина своя запас от облигации до средата на 2026 г., но след това ще трябва да възобнови покупките, за да подпомогне кредитирането на търговските банки и икономиката.

Лихвата на ЕЦБ по банковите депозити в момента е рекордно висока, банкерите намекнаха, че очакват да започнат да я намаляват по-късно тази година.