Китай и Русия се смятат за по-малка заплаха от населението на Запада в сравнение с преди година, тъй като обществената загриженост се насочва към нетрадиционни рискове като масовата миграция и радикалния ислям, сочи ново изследване.

Общественото възприемане на традиционните твърди рискове за сигурността остава по-високо сега, отколкото преди три години, но е намаляло от 2022 г. насам, когато Русия нахлу в Украйна, показват резултатите от проучването Мюнхенски индекс на сигурността 2024.

Констатациите сочат разминаване между обществените и политическите заявки в момент, в който световните лидери трябва да се срещнат по-късно тази седмица на Мюнхенската конференция по сигурността, за да обсъдят това, което организаторите наричат "низходяща тенденция в световната политика, белязана от нарастване на геополитическото напрежение и икономическата несигурност".

Тръмп вади САЩ от НАТО, ако влезе в Белия дом?Според бивши негови съветници това е било на ръба да се случи през 2018 г.


На първо място в дневния ред ще бъдат продължаващите войни между Русия и Украйна и Израел и „Хамас“, както и разширяването на НАТО и последиците от потенциално завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом.

Общественото мнение е в общи линии сходно, когато става дума за средносрочните икономически и геополитически рискове, като мнозинството от респондентите в западните държави смятат, че Китай и други сили от Глобалния юг ще станат по-мощни през следващото десетилетие, докато западните държави по-скоро ще стагнират или ще западнат.

В анкетата, проведена сред 12 000 души в страните от Г-7 плюс Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка, малко от западните респонденти смятат, че след 10 години страната им ще бъде по-сигурна и богата. За разлика от тях, повечето от жителите на развиващите се икономики вярват, че ще бъдат в по-добро финансово и политическо положение.

Косово-Сърбия: Часовникът, който тиктака в сянката на войната в УкрайнаМирът и стабилността в тази конфликтна зона в Европа далеч не са гарантирани


Притесненията от Русия и Китай намаляват

Макар че миналата година Русия се нареждаше на първо място сред заплахите за държавите от Г-7, според проучването, проведено от октомври до ноември 2023 г., повечето от тези притеснения са намалели. Само гражданите на Обединеното кралство и Япония все още смятат Москва за основен риск през тази година, докато Германия и Италия отбелязват значително отслабване на опасенията. В това число се включват и отслабващите страхове, свързани с рисковете от ядрен конфликт и прекъсване на енергийните доставки.

Пет от държавите от Г-7 също така оценяват Китай по-благоприятно тази година в сравнение с миналата, като изключение правят Канада и Япония. Забележително е обаче, че китайските респонденти смятат, че всички страни, с изключение на Русия и Беларус, са по-голяма заплаха за тях сега, отколкото преди година. Това е и единствената страна, която посочва САЩ като заплаха.

Лагард: Европа трябва да вземе тежки решения, ако Тръмп бъде преизбранТя е поредният висш служител, който отваря темата за потенциалните последици от втори президентски мандат на Доналд Тръмп за 16-трилионната икономика на ЕС


Възприемането на нетрадиционни рискове обаче се е увеличило във всички държави, като хората по света изразяват загриженост за рисковете, свързани с околната среда, масовата миграция в резултат на война или изменение на климата и организираната престъпност. Въпросите, свързани с околната среда, се нареждат на първите три места по загриженост във всички държави с изключение на САЩ.

Заплахата от радикалния ислям също бележи значително увеличение, въпреки че авторите на доклада отбелязват, че тези настроения са концентрирани главно в Европа и Северна Америка и вероятно са следствие от войната между Израел и „Хамас“.

Междувременно проблемите на киберсигурността се класират като основен риск в Китай и САЩ, тъй като и двете страни засилват рестрикциите си една срещу друга в надпреварата за технологично господство.

Индексът е придружен от доклад, озаглавен “Lose-Lose?”, в който се анализира продължаващата стагнация на глобалното сътрудничество и преминаването към транзакционни, протекционистки политики.

„Путин може да атакува НАТО след 5 до 8 години“, предупреждава ПисториусЕвропейски политици бият тревога на фона на нарастващите опасения, че заплахите на руския президент срещу военния съюз могат да се превърнат в реалност


"Тъй като все повече държави определят успеха си спрямо другите, порочният кръг от мислене за относителни печалби, загуба на просперитет и нарастващо геополитическо напрежение заплашва да се разгърне. В резултат на това динамиката на загубите вече расте в много области на политиката и обхваща различни региони", се казва в доклада, цитиран от CNBC.

В него се акцентира, че тазгодишният цикъл на важни избори в различни точки на света може допълнително да засили рисковете от "отстъпление от демокрацията, нарастваща обществена поляризация и засилващ се десен популизъм", което допълнително ще разклати международното сътрудничество.

"Популистките играчи допълнително засилиха усещането, че някои участници печелят за сметка на други, тъй като една крайна форма на либерализъм изостря въпроса кой печели и кой губи от икономическата глобализация", обясняват авторите и изказват предположение, че преизбирането на Тръмп за президент на САЩ потенциално може да "означава край на доверителното сътрудничество между демократичните държави".