В Гърция е налице сериозно увеличение на броя на убийствата, самоубийствата, както и на болните, сочи проучване, публикувано в American Journal of Public Health, в което се прави изводът, че влиянието на непопулярните оздравителни мерки за финансите на балканската страна може да е по-тежко от очакваното.

Броят на убийствата и самоубийствата, особено сред мъжете, в периода 2007-2009 г., както и необичайно високият брой болни от малария, нилска треска и СПИН сварили неподготвени медиците.

Сривът в здравето на гърците настъпил, след като икономиката на страната изпадна в рецесия след световната икономическа криза от 2007 г., като безработицата скочи от 7.2% през 2008 г. на 22.6% през 2012 г. Гърция взе милиарди евро заеми, за да се спаси от финансов колапс и наложи сурови оздравителни мерки.

От тях пострада и министерството на здравеопазването, чийто бюджет е свит с 24% от 2009 г. до 2011 г. За пациентите това означава, че много здравни услуги, които преди бяха безплатни, сега са платени, вкл. скъпият болничен престой.

В здравния сектор има замразяване на заплати и съкращения, много от превантивните програми са стопирани, посочва БГНЕС.

Посочените данни са резултат от работата на екип от гръцки медици и американски учени, които изготвиха документ за ефекта на политиките върху здравето на гърците. "Очаквахме, че оздравителните за икономиката мерки ще имат негативен ефект върху здравните услуги и нивото на здравеопазването, но резултатите се оказаха по-лоши, отколкото допускахме ", казва шефът на проучването Елиас Кондилис, учен от Аристотеловия университет.

При население от около 11 млн. души броят на самоубийствата в средиземноморската страна се е увеличил с 16%, а на убийствата – с цели 27%, за периода 2007-2009 г., сочи изследването, което се основава на данни от правителството. Смъртността от инфекциозни болести е скочила с 13% за същия период.

Сред мъжете под 65 г., т.е. застрашени от безработица, самоубийствата са се увеличили с 23%, убийствата – с 25%, а смъртността от инфекциозни болести – с 27.6%.

Обикновено в развити страни, като Гърция, превантивните мерки са успешни и ограничават болести, като малария и СПИН, на относително ниски нива. Но когато програми, като безплатно раздаване на спринцовки и презервативи за рисковите групи, отпаднат, броят на болните рязко се увеличава, коментира проф. Хауърд Уейцкин от Университета в Ню Мексико.

Специалистите били особено изненадани, например, от избухването на епидемия от нилска треска в Южна Гърция (197 заразени, 35 починали) и малария в периода юли 2010 - декември 2011 г. Също така имало скок от 57% при новите заразени със СПИН – от 607 нови случаи през 2010 г. на 954 през 2011 г.

Има увеличение на психичните разстройства и злоупотребите с различни субстанции.

Уейцкин уточнява, че подобни проблеми са били наблюдавани в Аржентина преди десетина години и вероятно ще сполетят САЩ заради прилагането на т. нар. финансова скала. "Загрижеността ни не се отнася само до Гърция, просто тези политики са много опасни за общественото здраве", е мнението на Уейцкин.