Трейдъри и инвеститори очакват намаленията на лихвените проценти в глобален мащаб и ожесточените избори в САЩ да извадят световните валутни пазари от най-дълбокото им затишие от почти четири години.

Измерванията на историческата и очакваната волатилност – или движенията на цените за определен период от време - се понижиха през последните месеци, тъй като най-големите централни банки по света останаха в изчаквателна позиция по отношение на лихвите, лишавайки валутните трейдъри от различните движения между доходността на регионалните облигации, на които те се радват изключително много.

Следеният отблизо показател за подразбиращата се валутна волатилност на Deutsche Bank е около най-ниското си ниво от две години и не е далеч от нивата отпреди пандемията.

„Процентите на пазара на облигации в САЩ се повишават и намаляват, но всички останали ги следват и следователно нямаме промяна в диференциалите“, казва Андреас Кьониг, ръководител в Amundi, най-големият мениджър на активи в Европа, пред Reuters. „Кой първи ще намали лихвените проценти и с колко, а след това и какви ще бъдат резултатите от изборите в САЩ – това са големите макроикономически събития, които се очакват“.

Централните банки бавно се раздвижват. През март Швейцарската национална банка беше първата голяма централна банка, която намали разходите по заемите през този цикъл. Федералният резерв, Европейската централна банка и Bank of England се очаква да последват примера ѝ по-късно тази година.

Доходността на облигациите в САЩ се повиши през последните дни, тъй като инвеститорите овладяха залозите за намаляване на лихвените проценти от Фед след по-силни от очакваните данни, а коментарите на Пауъл по време на реч в Stanford показаха, че централната банка на САЩ ще се придържа към своя изчаквателен подход, докато обмисля кога да започне да намалява лихвите.

„Това, което би довело до истинска нестабилност, е повишената диференциация между централните банки“, казва Самуел Зийф, ръководител на глобалната валутна стратегия в JPMorgan Private Bank. Той все пак добавя, че това е малко вероятно през първата половина на годината, тъй като инфлацията в Европа и САЩ следва сходна траектория.

Доналд Тръмп като фактор

Доналд Тръмп също се очертава като важен фактор за валутните пазари, след като миналата година обяви, че ако спечели, ще въведе универсално мито от 10%, а през февруари добави, че може да наложи 60% върху китайските стоки.

„Митата и допълнителните данъци означават, че доларът може да стане по-силен“, казва Темос Фиотакис, глобален ръководител на валутната стратегия в Barclays, добавяйки, че еврото и китайският юан вероятно ще пострадат от въвеждането на подобни мерки.

Barclays смята, че доларът може да се повиши с 3% на фона на тези мита, в случай че Тръмп си осигури втори мандат, и дори предполага, че еврото може да падне до паритет с американската валута. В момента Тръмп и Джо Байдън изглеждат с изравнени сили, което предполага повишена нестабилност на световния валутен пазар, който е на стойност 7,5 трилиона долара на ден, а проучванията на общественото мнение са с променливи резултати.

Оливър Бренан, стратег за волатилността на валутните курсове в BNP Paribas, казва, че опциите, които позволяват на инвеститорите да залагат на цените на валутата, предполагат, че трейдърите се подготвят за движения в мексиканското песо, полската злота и юана - всички те паднаха след победата на Тръмп през 2016 г.

„Волатилността в диапазона от 9 месеца до една година (за тези три валути) е наистина висока, но тъй като нищо не се случва сега, тя остава ниска“, казва той. „Ако погледнете която и да е валута, всяка от тях има движения около изборите през ноември, но при тези три разликата е огромна.“

Ниската волатилност като предизвикателство

Засега спадът на волатилността ограничава възможностите.

„Разглеждайки нашия риск днес, за търговия с валута се заделя значително по-малко от дългосрочната средна стойност“, казва Джейми Нивен, старши портфолио мениджър в Candriam.

Това е особено вярно за определени валутни двойки.

„В момента не си струва да търгувате евро-стерлинги“, смята Юсуке Мияири, стратег в Nomura, тъй като волатилността в двойката е най-ниска от 2006 г. насам.

Съществуват обаче признаци, че очакванията за промени в лихвените проценти започват да предизвикват джобове на волатилност. Банката на Япония повиши лихвените проценти за първи път от 17 години през март, но това не спря йената да падне до почти най-ниското си ниво от 1990 г., тъй като трейдърите осъзнаха, че разходите по заеми на Япония ще останат близо до нулата.

Стратезите смятат, че това е довело до колебания в азиатските валути, включително китайския юан, показвайки как колебанията в една държава или регион могат да се разпространят върху целия пазар. А директната намеса на японските власти за подкрепа на тяхната валута може да доведе до ново сътресение.

В Европа намалението на лихвите в Швейцария помогна на еврото да отчете най-голямото си тримесечно увеличение спрямо местния франк от създаването на общата валута.

Междувременно инвеститорите правят каквото могат.

„Ако волатилността е ниска, намираме стратегиите за кери търговия за особено привлекателни“, казва Гийом Ригеад, съръководител на отдела за фиксирани доходи в Carmignac, имайки предвид сделките, при които инвеститорите заемат във валута с ниски лихвени проценти, за да купят такива с по-висока доходност.

По думите му ниската волатилност също така прави по-евтино хеджирането на портфейл от акции или облигации.

За Зийф от JPMorgan обаче е имало и по-лоши времена.

„Поне имаме среда, в която волатилността е ниска, но има кери сделки. Ниската волатилност с много ниски проценти е още по-лошо нещо“, категоричен е той.